1.3 C
София
неделя, 29 март, 2020

Звезден прах на 7 милиарда години е най-старият материал на Земята

Още новини

Германия затвори границите си за европейците, но все още прибира „бежанци“

Оказва се, че въпреки кризисната ситуация с коронавируса, Германия все още прибира бежанци. А в същото време, границите ѝ са затворени...

Китай спря тестовете за COVID-19. Ето защо няма нови случаи на коронавирус в страната

Няма нови случаи на коронавирус в Китай, защото страната спря да тества населението си. Светът се зарадва...

Последни новини за COVID-19. Смъртните случаи са почти 12 000

COVID-19: Смъртните случаи по света са почти 12 000, нови държави докладват за първи жертви. Смъртните случаи...

Дания прие закон, позволяващ принудително ваксиниране срещу коронавирус

Дания прие смущаващ закон, позволяващ принудително ваксиниране срещу коронавирус. Датският парламент прие спешен закон относно коронавируса, в...

Звезден прах на 7 милиарда години откриха учените, което го прави най-старият материал на Земята. Звездният прах е по-стар от Слънцето с няколко милиарда години.

Наскоро учените идентифицираха най-стария материал на Земята: звезден прах, който е на 7 млрд. години, скрит в метеорит, ударил нашата планета преди половин век.

Този древен междузвезден прах, който се състои от частици, които предхождат нашето Слънце, е бил изстрелян във Вселената от умиращи звезди, по време на последните етапи от живота им. Част от този прах достига до астероид, който пада в Мърчисън, Австралия, на 28 септември 1969 г.

Звезден прах на 7 милиарда години

Нов анализ на тези прашинки разкрива, че те са на около 7 млрд. години, което означава, че са формирани около 3 млрд. години преди Слънцето.

Въпреки че Вселената изобилства с подобен звезден прах, в скалите на Земята досега не са откривани толкова стари частици. Това е така, защото разместването на тектоничните плочи, изригването на вулкани и други подобни процеси нагряват и трансформират звездният прах, който може да се е събрал по време на формирането на Земята, заявява водещият автор на изследването Филип Хек.

Вижте още: Извънземни съществуват и може би живеят сред нас, казва първият британски астронавт

Когато се формират големи космически скали, като астероида, който е произвел метеорита, паднал в Австралия, те също могат да погълнат и донесат такъв древен, междузвезден прах. За разлика от динамичните планети, астероидът, от който се е отчупил малкият метеорит е „почти инертно парче скала, което се е образувало от слънчевата мъглявина и не се е променило оттогава“, така че тези стари звездни прашинки не са се стопили или превърнали в друг материал, казва Хек пред Live Science.

Повечето от тези звездни прашинки са с дължина от 1 микрометра или дори по-малки. Тези, които учените изследват са по-големи, вариращи между 2 и 30 микрометра.

Междузвезден „бебе бум“

За изследването, Хек и колегите му са изследвали 40 от по-големите прашинки. Те са потапяли парченца от метеорита в киселина, която разтваряла всички минерали и силикати, като оцелявали само древните прашинки.

„Винаги съм сравнявал тази техника с изгарянето на сено, за да откриеш иглата“, казва Хек.

Изследователите са използвали техника за датиране, която измервала излагането на прашинките на космически лъчи по време на междузвездното им пътуване. В космоса, високоенергийни частици се излъчват от различни източници, бомбардирайки и прониквайки във всички обекти, които преминават покрай тях.

Тези космически лъчи реагират със скалите, като образуват нови елементи, които се натрупват с времето. Чрез измерване на количеството на различните елементи в звездния прах, учените могат да преценят колко дълго прахът се е къпал в космическите лъчи.

„Представете си нещата така: представете си, че слагате кофа навън по време на дъждовна буря. Докато дъждът пада с постоянна скорост, вие можете да изчислите колко дълго кофата е била навън, въз основа на количеството дъжд, което е събрала“, обяснява Хек.

А ако ви е любопитно как мирише смилането и анализирането на метеорити, ние имаме отговор – миризмата е подобна на гнило фъстъчено масло. Това споделя съавторът на изследването Дженика Гриър.

Последвайте ни в социалните ни мрежи 
Фейсбук Туитър и Инстаграм.

Setlans / Live Science
Снимка: NASA, W. Sparks (STScI) and R. Sahai (JPL). Inset: SiC grain with ~8 micrometers in its longest dimension. Inset image courtesy of Janaína N. Ávila.

Подобни статии

Най-ново

В Ню Йорк лекуват COVID-19 с витамин C – и помага

Лекарите в Ню Йорк лекуват COVID-19 с витамин C. Лечението дава положителен ефект. Тежко болните пациенти с...

Германия затвори границите си за европейците, но все още прибира „бежанци“

Оказва се, че въпреки кризисната ситуация с коронавируса, Германия все още прибира бежанци. А в същото време, границите ѝ са затворени...

Китай спря тестовете за COVID-19. Ето защо няма нови случаи на коронавирус в страната

Няма нови случаи на коронавирус в Китай, защото страната спря да тества населението си. Светът се зарадва...

Последни новини за COVID-19. Смъртните случаи са почти 12 000

COVID-19: Смъртните случаи по света са почти 12 000, нови държави докладват за първи жертви. Смъртните случаи...

13 известни музеи и галерии, които можете да посетите онлайн

Разгледайте най-известните музеи и галерии от вкъщи, докато си пиете кафето. Градове и цели държави по света...