1.6 C
София
вторник, 26 януари, 2021

Структура на личността под маската. Как да построим Психологически имунитет?

Още новини

В желанието си Зигмунд Фройд да обясни несъзнаваното, въвежда три понятия: То, Аз и Свръх Аз, за да обясни как функционират психичните процеси, които управляват мислите, чувствата и поведението на човека. Именно несъзнаваното, което никой не вижда, всъщност влияе на човека. То работи така, както определена емоция произвежда хормони, които се отразяват на тялото на човек, дори и това да не се осъзнава пряко.

То – първичната, базова структура – инстинкти. В това ниво на личността е инстинктът за самосъхранение, оцеляване, неутложно задоволяване на базовите потребности. Основният аксиом тук е принципът на удоволствието – удовлетворен тук и сега. Тук се има предвид несъзнаваното чувство.

Супер его – духовни правила, глобални ценности. Тук са всички авторитети, които ни налагат, правилата и нормите в обществото.

Азът – разум и осъзнати чувства. Това е централната структура, включваща защитни, перцептивни, интелектуално-когнитивни и поведенчески функции.

Неговата задача е да намери баланса между То и Свръх Аз. Колкото по-здрав е Азът, толкова по-добре можем да преценяваме с възрастта до колко и как да приемаме случващото ни се. И как да реагираме тук и сега на база опита си, посредством – „Имам усет за това кое е правилно според мен и го заявявам“. Тук преценяваме до колко и кога да бъдат задоволени желанията на То.

Един идеален вариант е баланса между първичното, нормите и каквото Азът желае. Капанът тук е изявяване на потребностите и желанията единствено чрез вещества, които влияят на психиката, които от своя страна свалят защитите.

Още от автора: Анализ: Пътят към пълноценни взаимоотношения

Здравият Аз може да си позволи да не бъде винаги социално-желателна личност. Може човек да се окаже неудобна личност за социума и обществото, но в някаква степен да е осъзнато – удобна за себе си.

От друга страна на принципа на удоволствието, човек да си позволява да удовлетворява желанията си, които идват от първичното. Тоест да не бъде понякога социално-желателна личност, но да може да понася фрустрация. Именно, да стои с желанието си и да изчака точен момент за удовлетворяването му. Именно, достигане до имунитет чрез асертивност.

От споделеното до тук, всеки може да намери своите граници, да опознае себе си или да продължи със същите психологически механизми за справяне. Важното е човек да бъде информиран за избора си, действията си и техните последствия, като наблюдава причинно-следствените връзки.

На децата не трябва да им се налага определен натиск.

Взаимоотношенията родител-дете в стил дресировка са най-прекия път към защитен механизъм и фрустрация. Точно за тях ще стане дума в следващите редове.

В днешно време виждаме хора, които не оспорват по никакъв начин правилата в обществото – склонни са да се подчиняват. При тях има сливане между Супер егото и Егото. Те не си позволяват нищо извън това, което е общоприето. Виждаме и бунтари, в крайности.

Свързващото при тях е, че и при двата варианта няма удовлетвореност по отношение на това какво се очаква от тях и какво ги удовлетворява наистина. Именно за това става дума – „Как да достигнем до златната среда?“ Да се премине през първичното, през това което се налага, за да се достигне до осъзнато – удовлетворяващото.

По пътя на неудовлетворяващото се появяват и защитни механизми.

Защитните механизми са психични стратегии, които хората използват несъзнателно, за да избягат от фрустрацията на напрегната ситуация и стреса на собствените си мисли или тези при взаимодействие с околните. При проявлението на защитните механизми реалността винаги се изкривява.

Защитните механизми са психични маневри, чрез които се редуцират или избягват негативните състояния като конфликт, тревожност или стрес. И има много разнообразни стратегии за това:

Като например – изтласкване, потискане, отричане, проекция, етикетиране и т.н. Все пак ще припомня основата, а именно, че защитните механизми се използват несъзнателно от всеки човек, с цел да се справи с тревожността, която му дават неприемливите за него мисли и чувства. Те са част от живота на всеки човек и гарантират оцеляването в стресови ситуации.

Използвайки се непрекъснато могат да доведат до девиация, т.е. водят до анормално поведение и не винаги до трайна удовлетвореност с автентично поведение.

Защитните механизми на Егото охраняват човека от прекомерна тревожност и стрес. Могат да са буфер срещу стрес, могат и да са защити на егото, поради слаб Аз.

Още от автора: Гените, които носим като не генерален фактор за личността ни

Психосоматичната проява може да бъде удобен приом за заучената безпомощност. Приписвайки си лични вярвания, човек може да предизвика соматични следствия, удобни за несъзнавана кауза. Тук ваксината е да познаваме себе си, да подсилим Аз-а, като си дадем време, знания и работа със самите нас, чрез усвояване на нови модели за справяне, извън случилото се в миналото.

Именно поглед от 21 век, малко по-различен от времето на Фройд, с въпросите: „Кое е това, което тук и сега мога да направя в моя живот и е под мой контрол, за да бъда удовлетворен?“; „Кои са причинно-следствените връзки, които партнирайки си с някой, аз мога да усетя?“; „Нужно ли е да влизам в любовта само през егото, за да се чувствам значим?“.

Всекидневно се излъчват материали с хора в енергията на То, на всяка цена удовлетворяващи потребностите си – „зад волана с 300 км/ч“, „нарушавайки закона с телефон в ръка“ или заявявайки невербално – „Аз съм повече от теб“ в интимните преживявания.

Има и вариант в който това се свързва с властта. Когато човек има власт да направи това което желае, това означава за него, че е силен. Вследствие, това означава, че е по-ценен, с по-висша стойност. Така се опитва да пребори мъчителното усещане за ниска себестойност.

Опитва се да балансира вътрешния си свят, но тези методи са дисфункционални и водят до още по-силно усещане за липса на баланс, заради което пак опитва по същия начин. Именно заради слаб Аз имунитет. Ясно могат да се откроят и други остатъци от тези защити на психиката, които са се дисоциирали от първоначалните ситуации, като нарцисизъм (в различни форми), пасивно – агресивно поведение, арогантно поведение.

Белези на неизграден характер, през които вируса на новото предизвикателство лено може да проникне и да ни уязви. Антидотът против неизказаното напрежение, поради новите предизвикателства е вентилирането им, посредством личните ресурси на човек, като семейство, приятели, хоби-забавления или подкрепящи специалисти.

От нас зависи дали ще се грижим за нашия психичен ресурс, който да ни служи като имунитет. А болестта в образа на предизвикателство да изчисти съзнанието, стига то да го има.

Атанас Нанков

Вижте още

ВЗЕМЕТЕ НАШАТА Е-КНИГА СЕГА

Натиснете върху снимката, за да изтеглите книгата:

Най-ново