-5 C
София
събота, 28 ноември, 2020

Потънал ли е наистина Титаник и защо е било забранено на оцелелите да разказват?

Още новини

Франция: Над 60 кмета се обявиха за мораториум над въвеждането на 5G мрежата

Франция: Над 60 кмета и длъжностни лица се обединиха в подписка за налагане на мораториум над въвеждането на 5G мрежата. Петицията...

Йейлският университет дискриминира белите и азиатските кандидати, твърди департамента по правосъдие на САЩ

Йейлският университет дискриминира белите и азиатските кандидат-студенти. Това е установил департамента по правосъдие на Съединените щати, начело с генералния прокурор Уилям...

Борисов: Свикване на Велико народно събрание, промени в Конституцията и след това се оттеглям

Бойко Борисов с обръщение към народа - Свикване на Велико народно събрание, промени в Конституцията и оттегляне от поста на министър-председател....

Човечеството използва 194 млрд. маски и ръкавици месечно – масово се изхвърлят в природата

194 млрд. маски и ръкавици използва човечеството всеки месец, в резултат на т.нар. пандемия от коронавирус. Милиони от тези предпазни средства...

Огромна експлозия разтърси Бейрут, столицата на Ливан – Видео

Огромна експлозия разтърси Бейрут, столицата на Ливан. Стотици са ранените при мощната експлозия в пристанището на Бейрут, заяви здравният министър Хамад...

През 1910 г., седем мъже се срещат на остров Джекил, край бреговете на щата Джорджия, САЩ. Там планират създаването на нова централна банка, наречена Федерален резерв, за да узурпират контрола върху печатането на пари от правителството на САЩ и да го поставят в контрола на частни лица.

Нелсън Олдрич и Франк Вандерлип са представлявали финансовата империя на Рокфелер, Хенри Дейвидсън, Чарлз Нортън и Бенджамин Стронг са представлявали банката на Джей Пи Морган, а Пол Варбург е представлявал банковата династия на Ротшилд в Европа.

Тези мъже са положили големи усилия да скрият самоличността си и подлата си мисия, като всички са пътували инкогнито.

„Представете си как най-влиятелните банкери се измъкват от Ню Йорк с частен вагон на железницата, под прикритието на мрака, пътувайки стотици мили на юг, предприемайки мистериозна мисия, промъквайки се на остров, на който има само няколко слуги. Те са прекарали там цяла седмица под такава тайна, че нито веднъж не са споменали нечие име, за да не научат слугите самоличността им. Това е най-тайната мисия в историята на американските финанси. Не си измислям; Давам на света, за първи път, истинската история за това как е написан известният валутен отчет Олдрич – основата на новата ни валутна система…

Вижте още: 21 тайни за Титаник и неговите пътници, които може би не сте чували

Най-голямата тайна ни беше наложена. Обществото не е трябвало да разбира дори намек, за това, което е щяло да се случи на този остров. Сенатор Олдрич е уведомил всички да пътуват поверително с железницата, като се е погрижил тяхната самоличност да бъде скрита. Вездесъщите журналисти в Ню Йорк бяха объркани… Нелсън (Олдрич) е казал на Хенри, Франк, Пол и Пиат, че трябва да ги държи затворени на острова, далеч от света, докато съставят научна валутна система за Съединените щати – истинското раждане на Федералния резерв – планът, направен на остров Джекил на съвещание с Пол, Франк и Хенри…Варбург е връзката, която свързва системата Олдрич и настоящата система. Той, повече от всеки друг, направи системата възможна като работеща реалност.“ Берти Чарлз Форбс, списание „Форбс“, 1928 година.

Морган, Варбург, Ротшилд и Рокфелер са по принцип яростни конкуренти за краткосрочна печалба, но въпреки това са се съюзили, когато е било необходимо, за да допринесат за по-голямата „кауза“. Те създават американския национален банков картел – Федералният резерв, през 1913 г.

Едуард Грифин разказва в „Създанието от остров Джекил“ история за това, как банкери са съблазнявали политици с лесни пари, за да достигнат до там, че да контролират по-голямата част от света. Те всички са част от и следователно контролирани от Елитната йерархия. Тези властни семейства непрекъснато се стремят да направят всичко, което е необходимо, за да унищожат конституционната свобода в Америка (и по света).

Началото на „Титаник“

Джон Пирпонт Морган е контролирал компанията White Star – най-голямата британска корабоплавателна компания – както и значителна част от цялата американска финансова и производствена индустрия в началото на 20 век.

През 1908 г., той решава да изгради чисто нов клас луксозни лайнери, за да даде възможност на богатите да прекосят морските пътища на Атлантическия океан, в нечуван досега лукс и класа. Този клас кораби е наречен „олимпийски“, а конструкцията на гигантските плавателни съдове „Олимпик“, „Титаник“ и „Британик“ започва през 1909 г. в корабостроителницата „Харланд и Уулф“, Белфаст, Ирландия.

За съжаление на Морган и неговата банкова сметка, това рисково начинание за печелене на пари се обърква. „Олимпик“, първият завършен от трите кораба, (след това „Титаник“ и „Британик“) участва в доста зловещ инцидент, причинен от тежък сблъсък с военния кораб „Хоук“ през септември 1911. Това се случва само месеци след официалното му влизане в строй. Той бива върнат в корабостроителницата „Харланд и Уулф“ за реконструкция.

Не е ли странно, че въпреки че „Олимпик“ е първият кораб от серията луксозни лайнери, той не получава славата и известността, на която се радва „Титаник“?

Защо се е получило така? Със сигурност големите фанфари и празненства около първото плаване на тези „плаващи чудеса на епохата“ е трябвало да бъдат запазени за първият кораб, влязъл в експлоатация, а не за вторият, нали?

Първото пътуване на „Олимпик“ през 1911 г. е преминало относително тихо. Възможно ли е огромното внимание, отдадено на „Титаник“, да е част от заговор за примамване на богатите и известните, поради причини, които скоро ще станат очевидни?

Междувременно, разследването на Кралския флот относно инцидента установява, че екипажът на „Олимпик“ е виновен за сблъсъка, което означава, че White Star Line ще трябва да заплати всичко по ремонта на двата кораба. Това е тотален удар по джоба на White Star Line, който струва най-малко 800 хиляди британски лири (около 60 млн. днес) в поправки и загуби на приходи.

Тъй като огромната финансова инвестиция на компанията White Star е трябвало да бъде изплатена по-скоро, това оказва силен натиск върху организацията и повлиява върху окончателното завършване на „Титаник“, като това допринася допълнително за финансовата черна дупка, в която се намира White Star.

За Морган и White Star обаче предстоят още по-лоши новини. Щетите по „Олимпик“ са далеч по-големи от очакваните. Не помага и това, че по-нататък корабът участва и в друг сблъсък. Този път се смята, че се е ударил в частично потопен кораб, или по-точно неговите останки. Въпреки че щетите, нанесени при инцидента с „Хоук“ са били поправени, сред работниците са циркулирали слухове, че „Олимпик“ съвсем не е в добро състояние.

Това изглежда се потвърждава при втория инцидент, когато кораба губи перка от витлото си, което нанася сериозни вибрационни повреди на вече повредения кораб. Смята се, че килът на кораба е бил усукан и следователно повредата е била извън финансовите възможности на компанията. Ако това е било така, на практика е сигурно, че White Star Line е щяла да фалира, предвид несигурното си финансово състояние.

„…отне две седмици в аварийно закърпване на корпуса на „Олимпик“, преди да бъде в състояние, за да се опита да пътува от Саутхемптън до Белфаст за пълен ремонт. Способен да използва само един основен двигател, осакатеният лайнер извърши пътуването със средна скорост от 10 възела, прахосвайки отработената пара от един използваем двигател. Тази пара обикновено би задвижвала централния турбинен двигател, което показва, че този двигател е бил повреден по някакъв начин при сблъсъка. Тъй като този двигател стоеше на централната линия на кораба, непосредствено над кила, през който е минавал валът на витлото, можем основателно да предположим, че килът е бил повреден“. Робин Гардинър, „Титаник, корабът, който никога не потъна?“

Ако хипотезата на Гардинър е вярна, то това би означавало, че „Олимпик“ и „Титаник“ са били разменени.

„Титаник“ / „Олимпик“

В добре проучената си работа, Гардинър представя поредица от доказателства, както писмени, така и фотографски, които сочат към факта, че двата кораба наистина са били разменени, с оглед инсцениране на сблъсък с айсберг или друго фатално събитие с „Титаник“ (първоначално „Олимпик“), с много пътници и екипаж, жертвани в дръзка застрахователна измама, която ще спаси White Star Line от финансов крах.

Според автора: „Почти два месеца след сблъсъка „Хоук“/“Олимпик“, „Титаник“, вече повърхностно идентичен с „Олимпик“, с изключение на илюминаторите на палуба С, тихо напусна Белфаст за Саутхемптън, за да започне една успешна 25-годишна кариера като „Олимпик“. Обратно в строителницата, работата непрекъснато напредваше върху очуканият корпус на „Олимпик“. Решението за унищожаването на повредения кораб вече е било взето. Трябва да е било очевидно от доста рано, че ремонтът на кораба е извън финансовите възможности на компанията, така че тези ремонти не е трябвало да бъдат задълбочени, колкото иначе биха били. Вместо да заменят повредената част на кила, те монтираха надлъжни прегради, които да го стегнат“.

За подкрепа на тези твърдения служат проучванията на Робърт Балард и неговия екип, които откриват „Титаник“ през 1986 г. и виждат железни поддържащи структури, които поддържат и закрепват кила. Те не са документирани в оригиналните чертежи на корабите. Това откритие никога не бива обяснено, а е важно доказателство за случилото се. Озадаченият Балард не е имал никаква представа по това време, че е възможна смяна на самоличността на двата кораба.

Междувременно в САЩ има много влиятелни мъже, които се противопоставят на предложената банкова система на Федералния резерв. Бенджамин Гугенхайм, Исадор Щраус и Джон Астор са сред най-изявените сред онези, които се противопоставят на тази мерзост. Тези мъже са били едни от най-богатите в света, но са печелили парите си чрез индустрия или търговия, а не чрез финансовия сектор.

С един куршум два заека

С един куршум два заека – White Star Line би решил успешно проблемът си с „Олимпик“ и по този начин финансовите си притеснения, а освен това се осъществява и плана за Федералния резерв с малко или никакво противопоставяне.

И тримата (заедно с много други видни личности) бяха примамени да се качат на вълнуващото, изключително престижно първо пътуване на „Титаник“, с оглед прекратяване на опозицията им срещу плановете на Федералния резерв. Трябвало е да бъдат унищожени по толкова безобразен начин, че никой да не подозира, че са били убити, а също и с помощта на метод, който напълно да прикрие истинската причина за тяхната смърт.

Въпросът е, дали е възможно точно това да се е случило? Нагласени ли са нещата по такъв начин, че да убият опозицията си и същевременно да спечелят с размяната на двата кораба? Не е ли странно, че самият Морган е отказал да се качи на кораба в последния момент, заради „влошено здраве“?

Важно ли е, че Морган е наредил скъпа бронзова колекция, поръчана от Париж, да бъде свалена от кораба в последния момент? Капитанът на „Титаник“, Едуард Смит, е имал огромен опит във водите на Атлантическия океан. Той е наричан „най-опитният капитан в света“ в северните пътища на Атлантическия океан. Знаел ли е Смит, че „Титаник“ / „Олимпик“ е предназначен да стане гробът на враговете на Джон Морган?

Той е познавал много добре океана и е знаел къде се намират айсбергите. Насочването на „Титаник“ с пълна скорост, с около 22 възела, в безлунна нощ, в огромно ледено поле от 80 кв. мили, води на мисълта, че Смит е знаел какво се случва. Защо иначе един такъв опитен капитан би предприел такъв глупав ход?

Дали Морган е заповядал на Смит да погуби кораба, а с това и себе си, или е разчитал на това, че „капитанът потъва с кораба“? Тук е мястото да отбележим доказаният факт, че на кораба не е имало достатъчно спасителни лодки, а тези, които са използвали са били пълни само една четвърт.

Друг важен факт, който трябва да се спомене е, че капитанът е заповядал да се използват бели ракети, знаейки много добре, че международният стандарт е да се използват ракети с червени звезди при бедствия. На борда на кораба е имало пълен набор от бели, сини И червени ракети. Използването на бели ракети е обърквало умишлено преминаващите кораби, които са си помислили, че на „Титаник“ правят заря. Това е било част от плана.

Дори ако тази хипотеза бъде разкритикувана, истинската история на „Титаник“ е много, много по-различна от официалната, която виждаме по книгите, филмите и публикациите.

Книгата „A Night to Remember“ („Запомняща се нощ“), публикувана през 50-те години от Уолтър Лорд е източникът, отговорен за митовете и легендите за „Титаник“, преобладаващи и днес. По книгата има направен и филм.

Лорд е „бивш“ член на разузнавателните служби на САЩ, но предвид факта, че няма такова нещо като „бивш агент“, можем ли наистина да разчитаме на информацията, която ни се предоставя от него? И какво е мотивирало един бивш член на една от най-елитните служби за сигурност в света да напише книга за инцидент с пътнически кораб?

Медиите ни заливат с т.нар. „факти“, които са такива само според тях, и това е достигнало такива висоти, че малцина биха ги нарекли неверни или умишлено подвеждащи. И въпреки че много от т.нар. „факти за Титаник“ бяха развенчани, поради някаква причина, те продължават да циркулират в Интернет, като официални. Това е силата на пропагандата върху човешкия ум.

Робин Гардинър пише още: „Когато се задълбочих в историята, все повече и повече несъответствия станаха очевидни. Несъответствията, които поотделно означават малко, заедно сочат към по-мрачна реалност от тази, която се изобразява в героичната легенда“. Той продължава: „Офицерите, които по-късно бяха признати за герои, се оказа, че са далеч от такива. Например един е извадил малко момче от спасителна лодка с оръжие, след което самият той е избягал в същата лодка“.

„Описанията на сблъсъка и щетите, понесени от „Титаник“ не си съвпадат. „Лекото ожулване“ с леда, което не е забелязано от много хора на борда, противоречи на доказателствата за структурни повреди с дължина 1,6 метра във вътрешния корпус на кораба“.

„Друго доказателство сочи, че ледът, с който се сблъсква корабът, е бил видян първо не от 480 метра, а от 17 км. разстояние. Започнах да се чудя дали потъването на „Титаник“ в крайна сметка не е било случайно“.

Сблъскал ли се е „Титаник“ наистина с айсберг?

Това може да звучи налудничаво и много хора ще се запитат, защо изобщо го подлагаме под въпрос, но знаете ли, че има само 4 свидетелски показания, на които разчитаме за тази история. Офицер Мърдок щеше да е петият свидетел, но той не доживява да разкаже историята си.

Вижте още: 4 книги предсказват потъването на Титаник с невероятна точност

Самият Гардинър не изразява мнението си относно тази теория, но обилните количества лед на палубата на „Титаник“, съобщени от много оцелели, лесно биха могли да бъдат резултат от какъвто и да е сблъсък, който да измести ледените натрупвания по мачтите и другите части на кораба. Все пак, онази нощ е била много студена, с температури под нулата. Лед, и то в големи количества, може да се натрупа на много места на кораба.

Както американските, така и британските официални разследвания по нова време са били общо взето за замазване на очите, защото повечето доказателства и свидетелски показания са били или игнорирани, или манипулирани, за да си паснат с „официалната“ версия на историята.

Знаете ли, че 102 са призованите свидетели при британското разследване, от които само двама са били пътници (влиятелните Гордънс, от известната лондонска компания за джин)? Още по-изненадващото е, че на нито един от свидетелите (екипаж или пътници) им е било позволено да приложат собствени доказателства и да разкажат историята си с подробности. Разпитите са се състояли от въпроси, на които е трябвало да се отговаря с по две-три думи – без допълнителни подробности. По кои стандарти това е нормално разследване?

„Парахода с жълти комини“

Трябва да отбележим също така, че сред цялата противоречива информация, открита при двете разследвания, най-озадачаваща е ситуацията по отношение на „парахода с жълти комини“, наблюдаван в близост до „Титаник“ от офицерите и екипажа на „Калифорниън“. Това се е случило към момента на инцидента, а корабът така и не е идентифициран, нито обяснен.

Екипажът на този кораб (какъвто и да е бил той) трябва да е бил наясно, че е бил в близост до зоната на потъване на „Титаник“, така че защо никой от кораба не е предложил помощ и защо не са свидетелствали в разследванията, а вместо това са изчезнали в мъглата.

Поставя се и въпросът, защо не са направени опити да се разкрие самоличността на този кораб от разследващите? А дори и да са направени някакви опити, днес няма доказателства за това.

Възможно ли е този мистериозен кораб да е отговорен по някакъв начин за опустошителните щети на „Титаник“? Възможно ли е „сблъсъкът с айсберг“ да е просто прикритие, измислено за защита на виновните?

„…Видях, че се приближава друг параход, и попитах [безжичния оператор] какви плавателни съдове има наблизо; той отговори: ‘Титаник’, след което аз отговорих: „Това не е „Титаник“; твърде малък е и няма достатъчно светлини“. След това, параходът спря и се понесе на юг, югоизток на около пет или шест мили от нашата позиция. Главният офицер обхождаше с поглед южния хоризонт и накрая съобщи, че е видял параход с четири жълти комина на юг от нас, и попита дали да се опитаме да слезем да го видим“. Капитан Лорд на „Калифорниън“, в интервю за американски вестник, 1914 г.

Лорд става официалната изкупителна жертва, заради т.нар. си „небрежност“, тъй като не се притичва по-рано на помощ на „Титаник“, тъй като се е намирал вероятно на около 17 км от него.

Освен това, при пристигането си обратно в Англия от Ню Йорк, на борда на парахода „Лапландия“, две седмици след бедствието, 173 от оцелелите членове на екипажа, както мъже, така и жени, първо са били незаконно лишени от правото си да говорят с техните синдикални представители. Второ, те са били незаконно задържани за една нощ (това се нарича незаконно лишаване от свобода или дори отвличане) в самата корабостроителница, където са били принудени да подпишат документ, според който са длъжни да запазят в тайна завинаги действителните събития от нощта на 14 срещу 15 април.

В противен случай са били заплашвани, че ще бъдат съдени и „никога няма да работят отново“, не само за White Star, но и за всеки друг работодател. Това е било като смъртна присъда за онези времена на глад. Нека не забравяме и липсата на комуникационни устройства, с които днес успяваме да разпространим всякаква тайна информация по света. Представете си какво би се случило, ако това се беше случило днес.

„Титаник беше потопен умишлено, за да се отърват от висшите финансисти, които бяха против поемането на Управителния съвет на Федералния резерв“. Бенджамин Фулфорд, октомври 2011 г.

През декември 1913 г., системата на Федералния резерв възниква без сериозно противопоставяне в Съединените щати. Следващата стъпка, която елитът прави, след като натрупва достатъчно финанси чрез подлите методи на Федералния резерв, е създаването на Първата световна война.

Този материал е написан в сътрудничество с www.searchforthetruth.co.uk

Вижте още

ВЗЕМЕТЕ НАШАТА Е-КНИГА СЕГА

Натиснете върху снимката, за да изтеглите книгата:

Най-ново

Жените убийци: 16 от най-ужасяващите жени серийни убийци

Когато говорим за серийни убийци, обикновено става въпрос за мъже, но истината е, че някои от най-ужасяващите престъпления са извършвани от...

20 „американски проблеми“, които европейците не могат да разберат

20 "американски проблеми", които европейците не могат да разберат Животът на американците и европейците е много по-различен, отколкото...

Протестите на Black Lives Matter през 2020 са най-разрушителните в американската история

Протестите на Black Lives Matter през 2020 са най-разрушителните в американската история, сочи нов доклад, който цитира изплащанията на застрахователната индустрия,...

Франция: Над 60 кмета се обявиха за мораториум над въвеждането на 5G мрежата

Франция: Над 60 кмета и длъжностни лица се обединиха в подписка за налагане на мораториум над въвеждането на 5G мрежата. Петицията...

12 неща, които трябва да знаете за облъчването от мобилните телефони

Опасно ли е облъчването от мобилните телефони? Причинява ли радиацията от безжичните устройства рак? Все повече изследвания доказват опасността от радиочестотното...