Остров Тилафуши не е и няма да бъде част от почивката ви на Малдивите. Няма спор, че малдивските плажове са предпочитани от туристите, заради красотата и спокойствието, което носят, но малката островна държава крие една мръсна тайна. Мръсна тайна на име Тилафуши.
Това е островът на боклуците, където се събира боклука на милиони туристи, и където 400 хиляди жители на островната държава изхвърлят всекидневно боклука си.

Снимка: Dying Regime от Flickr
Според официалната статистика, един турист произвежда 3,5 кг боклук на ден. Това е два пъти повече от един гражданин на столицата Мале и пет пъти повече от всеки от останалата част на архипелага. Често описват гледката към острова-сметище, като зловеща и апокалиптична. Ако погледнете на запад от Мале, лесно ще забележите плътния облак дим, който се носи от Тилафуши и се разсейва в нежното синьо небе.
Тилафуши е изкуствен остров, който се намира на 7 км от столицата и вече се подразбира защо носи прякора „Островът на боклука“. Ще се учудите, че Тилафуши дори не е бил остров и не е бил сметище в миналото.
Вижте още: Плажът на пуканките – уникална туристическа атракция, от която ще огладнеете
Преди почти 30 години, Тилафуши е бил девствена лагуна, наречена „Тилафалу“. През 1991 г. е взето тежкото решение, тази иначе красива лагуна, да бъде превърната в сметище, като начин за справяне с текущите проблеми с отпадъците, генерирани от туристическата индустрия.
И така, само след няколко месеца, боклукът е започнал да изпълва острова. Масивни ями са били изкопани в пясъка, а отпадъците от столицата и другите обитавани острови са депонирани в ямите. След това, островът е бил покрит със слой от строителни отпадъци и равномерно изравнен със слой бял пясък. Голяма част от боклука идва от луксозните курорти, които не спазват правилата за разбиване на отпадъците.
„Апокалиптичен“ остров

Снимка: Dying Regime от Flickr
В доклад на BBC от май 2012 г., островът на отпадъците е описан като „апокалиптичен“. Местната екологична организация „Bluepeace“ съобщава, че сред боклука, който се изхвърля на острова има и използвани батерии, азбест, олово и други опасни отпадъци. Те проникват във водата и създават тежки екологични и здравословни проблеми на Малдивите.
Островът на отпадъците очевидно няма нищо общо с останалите на Малдивите. Той няма красивите плажове, наклонените палми, тревните колиби и кристалната тюркоазена вода, все символи на Малдивите. С нарастването на земята на Тилафуши, правителството започва да отпуска под наем терени на индустриите. Сред тези индустрии са строителство на лодки, опаковане на цимент, бутилиране на метан и други. Днес на Тилафуши има над 30 фабрики.
Островът на боклуците е дом и на 200 мигранти от Бангладеш, които пресяват 330-те тона боклук, който пристига на острова всеки ден.
Работата на тези работници е да пресяват боклука, за да търсят материали, които техните работодатели могат да използват. Именно това пресяване кара островът да расте с квадратен метър на ден. Една от драстичните последици е, че някои от отпадъците вече се стичат в океана и започват свободно да се носят, като замърсяват не само водата, но и други части от архипелага.
Природозащитниците също обвинят и нетърпеливите лодкари, които изхвърлят отпадъци директно в лагуната, защото правилното депониране може да отнеме до седем часа. Проблемът с боклука е бил толкова голям, че веднъж правителството е забранило изхвърлянето на боклук на острова, през 2011 г. Днес, малка част от отпадъците се изнасят за Индия, където биват рециклирани.
Тъмната страна на Малдивите

Снимка: Dying Regime от Flickr
Следващите изображения показват тъмната страна на Малдивите – огромно количество боклук, разпиляно върху девствените плажове.
Освен всичко, страната разчита и на бутилирана вода за здраве и хигиена. Но населението, все още не е възпитано да изхвърля правилно боклука, което също е основен проблем. Чест проблем е изхвърлянето на боклука на земята, на плажовете, общо взето навсякъде, но не и в специално отредените места.
Малдивите имат нужда от помощ, но всичко трябва да започне от самите хора. Защото с това темпо, скоро може и да не останат бели плажове и кристална вода, на която да се радват хората.