Окуноин – Най-голямото гробище в Япония с 200 000 погребани монаси

Окуноин – Най-голямото гробище в Япония с 200 000 погребани монаси.

В спокойната гориста местност на префектура Вакаяма, южно от Киото и Осака, се намира древното селище Коясан, известно като центърът на будистката школа Шингон.

Шингон е будистка школа, която навлиза в Япония в началото на 9-ти век, благодарение на Кобо Даиши – една от най-значимите религиозни фигури в Япония.

Възникването

Даиши построява храм на уединено място в планината Койя, където да медитира на спокойствие. Оттогава над сто храма са се появили около централата на будистката школа.

Коясан е и местоположението на най-голямото японско гробище, Окуноин, което се простира в продължение на 2 км и е дом на повече от 200 хиляди гроба, предимно на будистки монаси.

Вижте още: 20 интересни факти за Будизма, които може би не знаете

Самият Кобо Даиши остава погребан тук, но според вярата, той не е мъртъв, а във вечна медитация в очакване на бъдещият Буда.

В желанието си да получат спасение след смъртта си много хора, включително изтъкнати монаси и феодали, векове наред строили надгробните си паметници около този на Даиши.

Според будистката школа Шингон в Окуноин няма мъртви хора, а само чакащи духове.

Гробовете в Окуноин се намират от двете страни на един дълъг мистичен път, който се вие между високите кедрови дървета на разстояние от 2 км и завършва в мавзолея на Кобо Даиши.

Преди мавзолея се намира Тородо – залата на фенерите, където висят 10 хиляди дарени фенера.

Казва се, че два от всички тези фенери горят непрекъснато от 1088 г. до днес.

Единият е на бивш император, а другият на селянка, която е продала косата си, за да си купи фенера и да се моли за починалите си родители.

Зад залата с фенерите се намира мавзолея на Даиши, и Гобио – мястото на вечната му медитация. Всеки ден на това място се поднасят ритуални ястия, докато монасите и миряните отдават почит и рецитират сутри с нисък глас.

Целият този регион от планината, заедно с още няколко свещени места са в списъка на ЮНЕСКО на световното и културно наследство през 2006 г.