Геоглифите в Наска са древни линии, начертани на територията на пустинята Наска в Перу, на около 400 км от Лима. Смята се, че са създадени от цивилизацията Наска, която е била развита в периода от 200 г.пр.н.е. докъм 600 г.
Линиите варират от обикновени прави, триъгълници, спирали до много по-сложни рисунки на колибри, маймуна, птица, паяк и др.
Най-големите достигат дължина 200 метра, а общата им площ е 500 квадратни километра.
Линиите се смятат за най-забележителната група геоглифи в света, и са без аналог по брой, размер и разнообразие. Концентрацията и съпоставянето на линиите, както и тяхната културна приемственост, доказва, че са били част от важна и дълготрайна дейност, с продължителност около 1000 години.
Археолозите винаги са били и все още са озадачени от предназначението на тези линии. Има много теории за тяхното предназначение.
При самото им откриване през 1920-те години, когато са наблюдавани само от земята, се предполага, че са някаква древна система за напояване. Водата е най-важният източник на живот в Андите.
Животинският символизъм се среща често в Андите, затова присъства и тук. Паякът носи дъжд, колибрито се свързва с плодородие, а маймуните се свързват с Амазония, където има изобилие от вода.
Друга много популярна теория е тази на Ерих фон Даникен, който смята, че линиите са дело на извънземни, които са ги ползвали като писти за кацане на космическите си кораби.
Най-новата теория предполага обаче, че линиите са използвани като пътеки, по които да минават ритуални процесии. Все още обаче няма категоричен и еднозначен отговор.
Тъй като древната цивилизация Наска е притежавала инженерните умения да се снабдяват с подземна вода, много хора са склонни да вярват именно в тази теория.
