1 C
София
събота, 27 февруари, 2021

12-те най-големи житейски тайни забравени от човечеството

Още новини

12-те най-големи житейски тайни забравени от човечеството.

Колкото повече размишлявам за живота, толкова повече стигам до един солиден извод: Най-голямото проклятие и затруднение на съвременният човек е забравата.

Индивидуално, колективно, исторически или културно, ние сме омагьосани да забравяме.

Ние не само сме забравили нашето минало, но и нашето място в настоящето и нашата отговорност за бъдещето.

На лично ниво, нашето его-базирано състояние на съзнанието е на мисия да ни държи в това положение на забрава – да се прекъсне връзката към нашето битие като цяло и към взаимосвързаната мрежа на живота и универсалното съзнание.

На колективно ниво, това състояние на забрава се увековечава и подсилва чрез социални и културни средства – безсъзнателно консуматорство, неистински начин на живот и материалистичен начин на мислене.

Добрата новина е, че ние всички имаме шанс да възстановим нашата памет и да се свържем повторно с Вселената. Силата на запомнянето е в центъра на духовния път към себепознанието и реализацията.

Ето и списък на нещата, които според мен сме забравили, или по-важно, списък на нещата, които трябва да запомним:

12-те най-големи житейски тайни забравени от човечеството:

Ние забравихме нашето място в природата: 

През последните няколкостотин години ние сме се откъснали от природата. Ние експлоатираме, опустошаваме, консумираме и се опитваме да контролираме природата, за да задоволим нашата алчност, задвижвана от собствената ни лудост.

Опитахме се да се дистанцираме от естествения кръговрат на живота. Забравихме как да слушаме и разбираме естествените ритми и цикли на земята – нейните знаци и езици. Забравихме да следваме пътя на природата и да живеем в равновесие с нея.

Ние забравихме нашата връзка с живота и космоса: 

Откъсвайки се от природата, ние забравихме, че сме дълбоко свързани с нея, както и с циклите на вселената. Някои племена в покрайнините на „цивилизацията“, които все още следват уроците на предците си, са запазили тази връзка с уважение и почит.

Ние, от друга страна сме насадили чувство за изолираност, което ни кара извън равновесие и разболява. Ние сме забравили, как цялото съзнание е взаимосвързано и вплетено в деликатен и красив танц.

Ние забравихме нашата древна мъдрост:

Ние забравихме мъдростта на предците ни. В стремежа да получим научни знания чрез рационализиране на нашия ум, забравихме мъдростта идваща от отвореното ни сърце.

Забравихме древните истории и народни мъдрости, предадени от ясновидци и мъдреци в древността, които са живели в хармония с Вселената.

Ние забравихме нашият път и нашите мечти: 

Отдалечавайки се от вътрешният ни път, ние забравихме да сънуваме мечтата на живота ни. По-важното е, че забравихме как да се събудим в този сън, за да видим нашата истинска същност, като сътворци на живота – като мечтатели.

Забравихме, че имаме силата да тъчем мечти и използваме силата на своето намерение да насочим тези мечти в проявление.

Ние забравихме нашата цел:  

С твърде много бърборене, шум и отвличане на вниманието в тази тъмна действителност сме забравили защо сме дошли тук. Забравили сме нашата цел. Ние сме уловени в масовият транс на изфабрикуваната консенсусна реалност.

Ние загубихме зрението на нашата автентичност, онази вътрешна искра, която ни тласка към нашето щастие и себереализация. Забравихме, че сме тук, за да се реализираме като духовни същества, въплътени във физическа форма и вградени в свойствена вселена.

Ние забравихме, че всичко е Любов: 

Това е може би най-дълбоката тайна от всички, която само някои ясновидци успяха да разберат, като всеобхватна истина. Тази истина обаче е скрита някъде дълбоко вътре в нас.

Ние сме я знаели до един момент, но сме загубили връзка с нея. Забравихме, че всичко е в крайна сметка енергия и съзнание, и че любовта е основната тъкан на съществуване, която тече през цялата енергия и съзнание.

Ние забравихме да прощаваме:

Накарани да вярваме, че сме отделни и несвързани от останалите хора и от всичко останало, ние забравихме да прощаваме. В най-дълбокият си смисъл, прошката е акт на напомняне на себе си, че ние сме едно с всички и всичко, и че няма жертви и извършители.

Ние всички заедно сме едно, което се движи напред в една динамична мрежа наречена живот.

Ние забравихме да сме Свободни: 

Напомняй си едно нещо всеки ден: Ти си създаден да си свободен!

Ние сме родени и отгледани в „реалност“, където свободата е само концепция. Ние сме оковани в оковите на страха, заблудите, фалшивите идеологии, материалното възнаграждение и задържани като откуп за правила и закони, предвидени да защитят интересите на малцина.

Ние бяхме накарани да забравим, че сме свободни агенти на промяната. Ние сме свободни да бъдем това, което сме без страх и чувство за вина.

Ние забравихме нашата истинска сила: 

Животът в страх ни е накарал да забравим, колко силни сме всъщност. Ние забравихме огромната сила на нашата воля и намерение да променим нашата реалност. Не сме се поддали на сомнамбулство и следваме вече готовите пътеки като роботи.

Ние забравихме нашите уроци от историята: 

Ако има нещо, на което историята ни е научила, то е колко бързо сме забравили уроците. Отново и отново, ние продължаваме да повтаряме едни и същи грешки, заседнали в едни и същи модели на алчност и самоунищожение.

Ние не можем да се обвиняваме индивидуално за грешките, извършени от човечеството в миналото, но ние сме отговорни като индивиди към себе си, да помним тези минали грешки и да ги предадем на колективната психика.

Ние забравихме да живеем с малко: 

Човешкият живот стана по-сложен и труден. Ние сме съблазнени от блясъка на многото, а не от силата на по-малкото. Забравихме смисъла на простотата и опростеният начин на живот. Животът наистина е прост.

Простотата означава изхвърляне на всички несъществени неща и идеи, които задръстват смисъла на нашия живот, като по този начин и други истини биват забравени.

Ние забравихме да се доверяваме, да вярваме и учудваме: 

Ние загубихме нашето очарование към света. Ние забравихме да се учудваме от чудото на живота. Нашият скептицизъм и циничен поглед към света ни накара да загубим доверие в себе си и магията на Вселената.

Ние забравихме как да вярваме. Това е може би най-голямата трагедия от всички. Това отслабва нашият дух и обединяване на душата ни.

Гилберт Рос, My Science Academy

Вижте още

ВЗЕМЕТЕ НАШАТА Е-КНИГА СЕГА

Натиснете върху снимката, за да изтеглите книгата:

Най-ново